Webconnect hosting provider logo

.
  • .com- 21.80лв.
  • .net- 21.80лв.
  • .org- 26.80лв.
  • .biz- 18.80лв.
  • .eu- 19.70лв.
  • .info- 19.80лв.
  • .me- 46.50лв.
  • .mobi- 28.00лв.
  • .ws- 19.80лв.

Често задавани въпорси

Какво е виртуален сървър?

При виртуалния частен сървър един физически сървър се разделя на няколко независими виртуални сървъри. Сам по себе всеки такъв виртуален сървър може да се разглежда като отделен физически такъв, като в много случаи работи по-бързо от физически с подобни характеристики. Понеже сървърът е виртуален, могат да бъдат предложени възможности като мигриране в реално време, бекъп на ниско ниво, без да се нарушава работата на системата. На него се инсталира отделна операционна система, според нуждите на клиента, която поддържа приложенията само на конкретния клиент. Настройките на сървъра са максимално оптимизирани за работата на конкретното приложение и ресурсите, които то може да използва са далеч повече от предоставяните при споделения хостинг. Препоръчва се за web сайтове и приложения изискващи специфични настройки на операционната система, както и генериращи голямо сървърно натоварване.

Какво е файлова система?

Най-простичката дефиниция за файлова система е набор от файлове, структурирани по някакъв начин и съхранени върху запомнящо устройство.
Едно от основните предимства на Линукс е, че поддържа множество файлови системи. Това го прави особено гъвкав при съвместно съжителство с други операционни системи. Без затруднение можем да изброим поне 15 файлови системи, които Линукс поддържа - например ext2 и ext3, ext4, майкрософтските msdos, ntfs и vfat, xia, minix, umsdos, iso9660, ufs, proc, sysfs, ncp, smb, affs, hpfs, nfs, reiserfs и непрекъснато се добавят нови.
Линукс, както и Unix не използват идентификатори на устройствата за различните файлови системи, а организират всичко в една единствена йерархична дървовидна структура. Всяка нова файлова система, която трябва да бъде достъпна за Линукс се добавя към тази дървовидна структура като нейно под-дърво. Мястото където присъединяваме (монтираме) добавяната файлова система се нарича точка на монтиране и задължително трябва да съществува във файловата система на Linux.

Вашият твърд диск трябва да бъде разделен на логически дялове, преди да можете да го използвате. (Това твърдение не трябва да се абсолютизира - например Oracle е в състояние да използва за съхраняване на данни физическо устройство без на него да има файлова система - това обаче не е тема на настоящата статия. - Бел. авт.) Всеки дял може да съдържа една файлова система. Устройства, които съдържат файлова система се наричат блокови.
Да предположим, че имаме IDE твърд диск, който е свързан като master към първия IDE канал на дънната Ви платка, който е разделен на два (първични) дяла. Тогава първото блоково устройство (първия дял на диска) се нарича /dev/sda1, а втория /dev/sda2.
С контролния панел на WebConnect всеки потребител лесно може да създава и да премахва дискове към виртуалните си сървъри.

Как можем да монтираме файлова система?

Това ни се налага непрекъснато, защото всеки отделен дял или диск е с различна файлова система и не бихме могли да прочетем съдържанието без да го монтираме предварително. Командата за монтиране на файлова система е mount. Необходимо е да се посочи типът на файловата система къде се намира тя (кое е блоковото устройство) и къде (в коя директория) да се монтира, зависимост от това как системата ни разпознава дяловете (дисковете).
Пример:
mount /dev/sda3 /mnt/sda3
С тази команда ще монтираме третия дял на първия диск в директория /mnt/sda3

Какво е шел?

Ядрото на операционната система комуникира с Вас благодарение на обвивката си, английският термин, за която е шел (shell). Това всъщност представлява програма, която се нарича още и команден интерпретатор. Тя чете въведените редове от терминала и изпълнява различни операции в зависимост от това какво е въведено. Обвивката се опитва да преобразува въвежданите конструкции в инструкции, които ядрото е в състояние да разбере.
Всеки потребител при логическото си включване в системата стартира свое копие на шел в паметта. Това се прави за да може той да работи без да пречи на останалите потребители на системата.

Какво е виртуален Data Center?

Виртуалният дейта център е набор от виртуални сървъри, които споделят обща вътрешна мрежа и могат да се разглеждат като индивидуален дейта център, който се администрира от клиента. WebConnect дава на клиентите си ресурси и уеб базиран контролен панел за управление на ресурсите и статусите на сървърите в дата центъра, а те сами решават как и за какво ще ги използват.

Какво е клъстър?

Клъстър е група от свързани компютри, работещи заедно в тясно сътрудничество, така че в много отношения те образуват един компютър. Компонентите на клъстъра, най-често са свързани помежду си чрез бързи локални мрежи. Предимството от клъстър е, че задачите към него се разпределят от всички компютри, които го образуват и по този начин се вдига нивото на производителността. Чрез предлагания от WebConnect контролен панел, лесно всеки един потребител може да образува клъстър в своя виртуален Data Center.

Какво представлява контролния панел за виртуалният Data Center?

WebConnect Xen control panel:
Контролен панел, с който лесно се маниполират xen виртуални сървъри. С него всеки клиент може лесно да създаде или изтрие собствен виртуален сървър за по-малко от 5 минути, или собстен Data Center независимо от дистрибуцията, с която е свикнал да работи. Най-голямото предимство, е че на клиента се дават някакви ресурси от физическия сървър и той сам си избира как да ги разпредели! Т.е. Не е задължително клиентът да създаде само един виртуален сървър, а може да си направи собстен Data Center и да разпредели закупените си ресурси по собствени желания и нужди. Това става изключително лесно, независимо от вида или типа на операционната система и знанията, които потребителя има за нея.

  1. Лесен модул за нова инсталация: чрез него може да инсталирате нов сървър за по-малко от минута ! Единственото, което трябва да направите е да подпълните нужните полета с коректна информация.
  2. Специален модул за физическите устройства: При създаване на нов виртуален сървър се създава уникален дял, който от виртуалния сървър се вижда като уникален твърд диск. Този твърд диск представлява ново устройство за физическия сървър. Благодарение на това, че всъщност е уникално устройство за физическия сървър, той може да се "извади" от даден виртуален сървър и да се "закачи" на друг такъв, без да се налага спирането на виртуалния сървър. Може да създавате други дялове, с различни файлови системи и да ги закачате към желания от Вас сървър.
    Пример: Имам виртуален сървър с дистрибуция gentoo linux, искам да мигрирам сървъра на debian linux, но имам много потребители, които имат своя /home/user директория, в която /home/ директория е монтиран различен дял. Вместо да копирам цялата информация от стария сървър на новия, аз просто "вадя" твърдия диск от стария сървър и го "слагам" на новия, който е с debian linux през web интерфейса, за по малко от 10 секунди. Също толкова лесно мога да създам нов такъв дял и да го закача към всеки от виртуалните си сървъри или да изтрия съществуващ такъв.
  3. Собствена вътрешна мрежа: Освен реалните IP адреси, които се дават, клиентът може да си обедини своите виртуални сървъри в една локална мрежа, която е изолирана от другите потребители.
  4. Конзолно решение по всяко време: Независимо дали е инсталиран ssh daemon дали са назначени IP addresses, всеки потребител има конзолен достъп до своите сървъри през web интерфейса. Това емулира така нареченото IPMI (Intelligent Platform Management Interface). С други думи казано, тази конзола е output, от всичко което се случва на машината. ("Емулира монитор").
  5. Максимална защита: Authorization Key - това е ключ, чрез който сме сигурни, че само истинският потребител може да изтрива или създава виртуални сървъри в собствения си акаунт.
    Принцип на работа: С всяка сесия се генерира уникален номер, чрез който потребителят може да се идентифицира за текущата сесия. Уникалният номер се изпраща на клиентския email или като кратко текстово съобщение (зависимост от избора на клиента при регистрация на нов потребител), след което клиентът го въвежда в полето за идентификация и получава пълни права върху собствения си акаунт. Този уникален номер е валиден само за текущата сесията, т.е. не е възможно да се дублира, налучка или да се използва за повече от една сесия.

Как да ползвам виртуалния Data Center?

WebConnect Xen control panel:
В тази част на документацията ще обясня накратко как и за какво се използва всеки от модулите на контролния панел.

  1. Нова Инсталация: Този модул е за лесно създаване на нов виртуален сървър. Единственото нещо, което трябва да се направи, е да се подпълнят нужните полета.
    1. Главни настройки
      1. Име на сървъра: Това е името на виртуалния сървър. То може да съдърва симвили от A-z. Това име също ще се използва за hostname на дадения сървър. Разбира се, PC's hostname може да бъде променен и след създаването му.
      2. Linux дистрибуция: Тук се избира каква дистрибуция да бъде инсталирана на виртуалния сървър. Има твърде добър избор за това.
    2. Вътрешни настройки на сървъра
      1. Root парола: Тук се въвежда парола за root user за този виртуален сървър.
      2. Повторете паролата: Тук се потвърждава избраната парола.
    3. Настройка на блоковите устройства
      1. Размер на главният дял: Тук се избира големина на диска, на който ще е монтиран root дяла, т.е. /. Може да се въвеждат в MB, G, или T.
      2. Размер на swap дял: Тук се избира големина на диска за swap дял (Това е дял, който се ползва за виртуална памет). Може да се въвеждат в MB, G, или T.
    4. Други настройки
      1. Оперативна памет: Тук се въвежда големината на физическата памет, която ще използва дадената машина. Може да се въвежда в MB или G.
      2. Приоритет на сървъра: Тук се въвежда коефициент, чрез който се предоставя приоритет за ползване на процесора на дадения виртуален сървър. Въвежда се единствено дадена стойност с цифри.
    5. Допълнителни...
      1. Блокови у-ва: Тук може да се добави или изтрие дадено устройство.
      2. Мрежи: Тук се въвеждан настройките за мрежовите интерфейси.
        1. ИП Адрес: Това е IP address за публичната мрежа. Този Ip address се препоръчва да е реален, защото чрез него Вие ще имате достъп до своя виртуален сървър.
        2. Маска: Това е мрежовата маска за дадената мрежа.
        3. Шлюз: Това е маршрутизатора за дадената мрежа.
        4. ИП Адрес: Това е IP address за вътрешната мрежа. Този Ip address се вижда единствено от останалите Ваши виртуални сървъри.
        5. Маска: Това е мрежовата маска за дадената мрежа.
        6. Шлюз: Това е маршрутизатора за дадената мрежа.
  2. Основни настройки: В този модул Вие може да видите своите виртуални сървъри и да ги манипулирате.
    1. Име: В това поле е името на виртуалния сървър.
    2. Размер: Тук е големината на дисковото пространство на сървъра.
    3. Памет: Тук е големината на реалната оперативна памет заета от дадения сървър.
    4. Приоритет: Тук е коефициентът, който е приоритета за ползване на процесора на дадения сървър.
    5. Състояние: Това е моментното състояние на сървъра: ако е зелено, то сървърът е включен.
    6. Действия: Тук можете да променяте статуса на дадения сървър или просто да използвате web конзолата.
  3. Дискови настройки: В този модул Вие може да променяте своите дискови устройства, можете да "закачате" или "разскачате" дадено устройство от даден сървър. Можете да проверите състоянието на всеки диск. За да добавите ново устройство, просто трябва да попълните нужните полета.
    1. Име: Името на новото устройство.
    2. Размер: Големината на устройството.
    3. FS тип: Типът на файловата система.
    4. VM: Сървърът, към когото е "закачено" даденото устройство.

Списък с въпроси